Историята на факултета по Телекомуникации е изключително богата от съзидателния труд на много личности – ръководители, преподаватели, служители. Тук тя е описана бегло и схематично като са проследени само структурните промени на факултета и неговите катедри.

1. НАЧАЛОТО

Началото е положено в 1942 г., когато с Указ от 12.06.1941 г. в София се открива Държавното висше техническо училище с един факултет - Строително-архитектурен. През 1945 г. висшето училище е преименувано в Държавна политехника и се открива втори факултет – Машинно-технологичен. Новият факултет обучава студенти освен по машинно и по електроинженерство, включително по Слаботокова и радиоелектротехника. Така е именувана и една от 14-те катедри. Скоро след това катедрата е прекръстена на Високофреквентна и съобщителна техника. Първият ръководител на катедрата е проф. инж. Григор Узунов, назначен с Указ № 1 от 04.01.1946 г. и остава неин ръководител до 1952 г.

От началото на 1946 г. започва летоброенето на първата слаботокова катедра в България. Катедрата е майка на още пет катедри, които сега са в основата на три факултета на днешния Техническия университет – София: ФТК, ФЕТТ и ФКСУ.

2. ОБЩА КАТЕДРА „ВИСОКОФРЕКВЕНТНА И СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА”

Катедрата обучава по специалността Високофреквентна и съобщителна техника, наследник на която е днешната специалност Телекомуникации, макар тогава да не е използвано това понятие. По своя обхват и по своя профил катедрата съвпада със сегашния Факултет по телекомуникации (ФТК), поради което има всички основания да се счита негов родоначалник.

Активна преподавателска дейност по слаботокова техника започва от есента на 1946 г., когато основателят й проф. Узунов започва да чете лекции по Високофреквентна техника, а по-късно и по Телефонна и телеграфна техника, Теория на слаботоковите мрежи и линии и Антени и разпространение на вълните.

Първият випуск на специалността Високофреквентна и съобщителна техника е набран за учебната 1945/46 г. без конкурсен изпит. Отначало срокът на обучение на студентите по слаби токове е 5 години: 9 семестъра учебни занятия и един семестър преддипломен стаж и дипломна работа. Първият възпитаник на катедра Високофреквентна и съобщителна техника защитава дипломната си работа в края на 1949 г. и получава званието електроинженер-слаби токове. Това е инж. Йордан Боянов, впоследствие член на катедрата и професор. Вторият випуск вече е приет с конкурсен изпит. При третия випуск са въведени две специалности: Електроинженерство силни токове и Електроинженерство слаби токове. През 1946 г. в състава на катедрата се включва и ас. инж. Николай Бъчваров, който води упражнения по Високофреквентна и електроизмервателна техника, а две години по-късно - доц. инж. Кирил Кирков, който чете лекции по Конструкция на слаботокови апарати, Високофреквентна и електроизмервателна техника и Ултракъсовълнова техника. През 1948 г. ръководството на катедрата се поема от доц. инж. Кирил Кирков (1948-1965). В началото на 1949/50 учебна година в катедрата постъпва доц. инж. Иван Попов по Технология на слаботоковата техника и Високофреквентни апарати и уредби. Преподаватели в катедрата по това време са инж. Йордан Попов по Планиране и строеж на слаботокови мрежи и линии, инж. Васил Халачев по Телефонна техника и Телеграфна техника, инж. Георги Савов по Конструиране и технология на радиоелектронната апаратура. Постъпват и инж. Венелин Янев като лектор по Радиоприемници, инж. Асен Маринов - по Електроакустика, и инж. Стефан Рабов - по Автоматична телефония и Сигнална техника.

Началните години на катедрата са изпълнени с много трудности. Условията за преподавателска работа са тежки. Недостатъчни са лекционните зали. Катедрата не разполага с лаборатории. Отначало учебните занятия се провеждат в някои помещения на строителния техникум „Хр. Ботев” на бул. „Драган Цанков” № 2 и в сградата на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) на ул. „Раковски” № 108. Не са редки случаите, когато се изнасят лекции и в някои софийски киносалони. Липсват учебници и учебни помагала. Не съществуват условия за научноизследователска работа. Въпреки това оптимизмът на малкия преподавателски колектив и на неговите студенти е голям. И благодарение на този оптимизъм, на усърдието и таланта си, много от тях по-късно стават известни учени и професионалисти в слаботоковата техника.

В началото на учебната 1949/50 г. на катедрата се предоставят 8 помещения във възстановената сграда на бившата Държавна печатница на ул. „19 февруари” № 1 (при Паметника на В. Левски): 3 - за кабинети, 4 - за лаборатории и едно - за работилница. Оттогава лекциите и лабораторните занятия се провеждат само в сградата на Държавната политехника. Колективът полага много усилия за обзавеждането на лабораториите. Голяма заслуга за това имат техникът Минко Минков и лаборантът Антон Драганов. Активно съдействат с изработката на макети за лабораторни упражнения и студентите от горните курсове. Постепенно материално-техническата база на катедрата и оборудването на нейните лаборатории се подобряват. Качеството на учебния процес се повишава. Създават се условия и за научноизследователската работа.

3. КАТЕДРИТЕ ПО СЛАБОТОКОВА ТЕХНИКА СЕ РОЯТ

През 1951 г. се променя структурата на Политехниката. Факултетите се размножават. Създават се 7 факултета, между които е Електротехническият факултет. Към него е отнесена и катедра Високофреквентна и съобщителна техника. От тази година в академичния състав на катедрата се включват и нейни възпитаници. Един от първите е инж. Христо Шинев, известен учен, преподавател и ръководител на различни равнища. Той постъпва като асистент по Теория на слаботоковите мрежи и линии и Антени и разпространение на вълните. След две години постъпва втори неин възпитаник - инж. Васил Златаров (впоследствие професор, ръководител на катедра Електронна техника), който тогава ръководи упражнения по Радиопредавателни устройства, Измервания в радиотехниката, Радиоприемни устройства и Нискочестотни усилватели. По това време в катедрата постъпват като асистенти - инж. Виктор Орлинов и инж. Начо Начев (впоследствие ръководител на катедра Силова електроника, дългогодишен ректор на ВМЕИ). Оттук нататък в преподавателския състав на катедрата се включват изключително възпитаници на самата катедра.

В учебния план на специалността Слаботокова техника фигурират както радиотехнически дисциплини, така и дисциплини от областта на съобщителната техника. Наименованието на катедрата - Високофреквентна и съобщителна техника, отговаря напълно на нейното съдържание, но има две части. Постепенно двете области на слаботоковата техника се обособяват и през 1953 г. се разделят в самостоятелни катедри Радиотехника и Телеграфна и телефонна техника, която през следващата година е преименувана на Далекосъобщителна техника, а през 1973 г. - на Съобщителна техника.

През 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 самостоятелни висши учебни заведения: Машинно-електротехнически институт (МЕИ), наречен впоследствие Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Инженерно-строителен институт (ИСИ, после - ВИАС), Химикотехнологически институт (ХТИ-ВХТИ) и Минно-геоложки институт (МГИ-ВМГИ).

Машинно-електротехническият институт (от 1967 г. - ВМЕИ) остава в сградата на бившата Държавна политехника и продължава своята дейност с два факултета - Машиностроителен и Електротехнически. Двете катедри, вече разделени, са причислени административно към Електротехническия факултет. Общ ръководител остава доц. инж. Кирил Кирков. Едновременно с обособяването на двете катедри се създават и две слаботокови специалности - Радиотехника и Телефонна и телеграфна техника. Оттогава студентите по „слаби токове” се разпределят ежегодно към едната или другата специалност, след като завършат III курс. За ръководител на новата катедра Телефонна и телеграфна техника през 1953 г. е назначен доц. Васил Халачев (1953-1966). В състава на катедрата са ст. ас. инж. Стефан Рабов, инж. Богдан Николов и инж. Петър Дановски.

През месец юли 1960 г. се открива трети факултет към МЕИ - Факултет по транспорта и съобщенията чрез прегрупиране на съществуващи катедри от Електротехническия и Машинно-технологическия факултети. Катедрите Радиотехника и Далекосъобщителна техника стават звена към Факултета по транспорта и съобщенията.

В началото на учебната 1961/62 г. от катедра Радиотехника се отделя и обособява като самостоятелна катедра Полупроводникова и промишлена електроника (по-късно преименувана в катедра Електроника, понастоящем - Електронна техника), която води обучението по едноименната специалност. Към нея преминават доц. инж. Борис Боровски, ст. преп. инж. Начо Начев, ст. ас. инж. Васил Златаров, ас. Георги Кръстев. Ръководител на новосъздадената катедра става доц. инж. Йордан Боянов.

4. ФАКУЛТЕТЪТ ПО РАДИОЕЛЕКТРОНИКА

През тези години предимно екстензивното развитие на икономиката и обществото у нас минава през тясна специализация. Това се отнася и за промишлеността, и за науката, и за висшето образование. Откриват се нови институти и факултети. Повишените потребности от специалисти и увеличеният брой на студентите изменя структурата на МЕИ. През 1963 г. се откриват два нови факултета - Енергомашиностроителен факултет и Факултет по радиоелектроника (ФРЕ).

Както катедра Радиотехника става основата за изграждане на ФРЕ, така по-късно и самият факултет става родоначалник на появилия се по-късно Факултет по комуникационна техника и технологии и сегашния Факултет по телекомуникации. Негови първични звена са катедрите Радиотехника, Далекосъобщителна техника, новосъздадените катедри Полупроводникова и промишлена електроника и Изчислителна техника, а също и общите катедри Математика, Физика и Химия.

През същата 1963 г. ФРЕ, заедно с всички свои катедри, е преместен в кв. Дървеница. Настанен е в сегашния блок 1 на Техническия университет, където от учебната 1963/64 г. до днес в същите помещения се провеждат учебните занятия на ФТК.

Първият декан на Факултета по радиоелектроника е проф. дтн Йордан Боянов (1962-1963), а през следващите мандати – проф. дтн Христо Шинев (1963-1970), проф. дтн Богдан Николов (1970-1976), проф. дтн Христо Христов (1976-1983) и проф. д-р Георги Ненов (1983-1986).

Изискванията за по-тясна специализация в нашата страна по това време налагат разработването на нов учебен план за специалностите на факултета, който влиза в сила в началото на учебната 1964/65 г. Специалността Радиотехника се разделя на 3 специализации: Радио- и телевизионна техника, Радиолокация и радионавигация и Звукотехника, а Далекосъобщителна техника - на Съобщителна техника и Автоматика и телемеханика на жп транспорт, които за известен период от време са самостоятелни специалности. Ръководител на специалността Автоматика и телемеханика на жп транспорт е проф. д-р Петър Дановски. По-късно, през 1969 г. се създава и специалност Технология на радиоелектронна апаратура, електронни елементи и интегрални схеми, създател и ръководител на която е проф. Георги Савов. От нея завършват три випуска. През 1974 г. специалността се преобразува в профил Технология на радиоелектронната и съобщителна апаратура към специалност Далекосъобщителна техника. Наследник на този профил е катедра Технология на електронното производство, която днес е Технологии и мениджмънт на комуникационни системи. Реформата във висшето образование в България през 70-те години налага изработването на нов учебен план, който влиза в сила от учебната 1973/74 г. Срокът на обучение на студентите се намалява на 4,5 години.

През началните и следващите години катедрите на Факултета се ръководят както следва:

  • Радиотехника (сега Радиокомуникации и видеотехнологии) – проф. инж. Григор Узунов (1946-1952) доц. инж. Кирил Кирков (1952-1965), проф. дтн Христо Шинев (1965-1984), проф. д-р Георги Ненов (1984-1989), доц. д-р Никола Додов (1989–1995 и от 1999-2006), проф. д-р Добри Добрев (1995-1999, 2006-2008) и доц. д-р Илия Илиев (от 2008 до днес);
  • Съобщителна техника (сега Комуникационни мрежи) - проф. инж. Васил Халачев (1953-1966), проф. дтн Богдан Николов (1966-1984), проф. дтн Христо Христов (1984-1989), доц. д-р Борис Цанков (1989-1993), проф. д-р Георги Стоянов (1993-2007) и доц. д-р Сеферин Мирчев (от 2007 до днес);
  • Технология на електронното производство (сега – Технологии и мениджмънт на комуникационни системи) доц. д-р Ангел Ангелов (1988-1997), доц. д-р Лидия Йорданова (1997-2004), доц. д-р Румен Пранчов (2004-2005), доц. Анелия Досева (от 2005 до днес).

През 1983 г. се извършва нова реформа на висшето образование в България. Въвеждат се професионални направления и степенна структура, включително т.н. Трета степен на обучение. Срокът на обучение отново се увеличава с един семестър. От същата година специалност Радиотехника се преименува на Радио- и телевизионна техника. Специалност Далекосъобщителна техника се преименува в Съобщителна и осигурителна техника и системи. Факултетът е отнесен към професионалното направление Електроника и автоматика.

5. ФАКУЛТЕТ ПО КОМУНИКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ

От 1987 г. ФРЕ се разделя на два факултета: Факултет по комуникационна техника и технологии (ФКТТ) и Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ). По-късно от последния се отделя и Факултетът по компютърни системи и управление (ФКСУ).

В състава на ФКТТ влизат катедра Радиотехника, катедра Съобщителна техника, катедра Физика (прераснала от 1989 г. в самостоятелен Институт по приложна физика) и новосъздадената през 1988 г. катедра Технология на електронното производство (ТЕП).

Първият декан на ФКТТ е доц. д-р Ангел Ангелов (1987-1991). Следващите декани са доц. д-р Емил Алтимирски (1991-2000, 2004-2007), проф. д-р Румен Арнаудов (2000-2004) и доц. д-р Владимир Пулков (от 2007 до сега - вече ФТК).

През 1995 г. ВМЕИ се преименува в Технически университет - София, в структурата на който са включени 10 основни факултета, в това число ФКТТ.

При тези условия се наложи нова стратегия на висшето образование и в частност, обучението по телекомуникации. Необходим беше отказ от тясно специализирана подготовка на младите инженери, готвени преди това по държавна поръчка за конкретно предварително известно работно място. По време на първите декански мандати (1991-2000), в унисон с новите образователно-квалификационни степени, специалността - една от първите в университета - бе преобразувана в широкопрофилна. Тогава тя обединява съществуващите три специализации „Радиокомуникационна техника”, „Телекомуникационна техника” и „Технология на електронното производство” и беше наименувана на „Комуникационна техника и технологии”. Въвеждат се трите образователно-квалификационни степени: бакалавър (с обучение 4 г.), магистър (1,5 г.) и образователната и научна степен доктор (3 г.). Разработват се и се приемат учебните планове и програми за трите образователно-квалификационни степени. В първата половина на следването си студентите изучават предимно фундаментални и общоинженерни дисциплини, благодарение на което бакалавърската степен позволява широка хоризонтална мобилност на студента и младия специалист. Студентите от специалността изучават общи дисциплини през първите 5 семестъра, след което се разпределят в трите специализации. Обучението им по-нататък продължава предимно със специални и специализиращи дисциплини и приключва с изработване и защита на дипломна работа в последния семестър. Изградените по този начин специализации дават на завършващите много по-големи шансове за намиране на работа в голям брой сродни области. Същевременно предоставят и възможности за по-тясна специализация, като в последните семестри се предлагат голям брой изборни дисциплини.

По инициатива на проф. д-р Румен Арнаудов от 2000 г. започва успешно своята дейност Международната научна конференция “Информационни, комуникационни и енергийни системи и технологии” (ICEST), организирана от факултета, c участието на Техническия факултет в гр. Битоля и Факултета по електронно инженерство в гр. Ниш. От 2002 г. ежегодно се провежда едноседмичен празник на факултета с участието на наши и чуждестранни фирми, обединени в научно-техническо общество “Комуникационно инженерство и образование”. Целта е да се развие и задълбочи сътрудничеството на преподавателите и студентите с телекомуникационния бизнес, който спонсорира факултета и предоставя скъпа техника и оборудване за много нови лаборатории. Студентите навлизат във фирмите и професионалната практика за провеждане на стажове и се конкурират за стипендии, които бизнесът им предоставя. Факултетът изминава нов път в своето утвърждаване като научно и професионално средище на комуникациите в България. Специалността получава акредитация с най-висока оценка от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА).

6. ФАКУЛТЕТ ПО ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

От началото на 2008 г. Факултетът по комуникационна техника и технологии се преименува на Факултет по телекомуникации (ФТК). В състава на ФТК влизат катедра Радиокомуникации и видеотехнологии (бивша Радиотехника), катедра Комуникационни мрежи (бивша Съобщителна техника) и катедра Технологии и мениджмънт на комуникационни системи (бивша Технология на електронното производство). Промените в имената на факултета и катедрите са свързани със същественото обновяване на съдържанието на водените учебни курсове. Това е основанието и за преименуването на специалността Комуникационна техника и технологии на Телекомуникации.

От 2007 г. до днес декан на ФТК е доц. д-р Владимир Пулков. В текущия мандат завоюваните позиции от предишните години се съхраняват и развиват. Започва цялостно обновяване и обзавеждане на лабораториите, всестранно преразглеждане на учебния процес и актуализиране на факултетната нормативна база. Формира се Факултетен учебно-методичен съвет с участието на всички преподаватели, асистенти и докторанти, който последователно разработва и преустройва отделните елементи на обучението: учебните планове, методични указания за учебните дисциплини, методите за оценяване на студентите, дипломното проектиране, практическото обучение, електронното съпровождане на учебния процес и др. Новите методи и изисквания се въвеждат с решения на Факултетния съвет.

За годините на своята история факултетът е дал инженерна квалификация на над 10 000 българи, на повече от 500 чуждестранни граждани и няколко стотици защитили докторанти.